БЕСЕДА ЗА ЧОВЕКА И БОГА

Въпрос: Какво  представлява Бог?

Отговор: Бог е всезнание, всемогъщество, вездесъщност, всеблагост, божествена простота и вечно съществувание.

Въпрос: Бог ли е създал всичко?

Отговор: Да, според християнската доктрина Бог представлява първоначална и предшестваща света същност. Той е създател на всичко материално и нематериално, в частност на всички живи същества и на Вселената. Бог е източник на цялото битие.

Въпрос: Значи целият Всемир, всичко съществуващо, без никакво изключение, е сътворено от Бог?

Отговор: Да, със сигурност!

Въпрос: Това означава ли, че човекът с всички части, елементи и особености на неговото съзнание и на физическото му тяло също е творение на Бог?

Отговор: Без никакво съмнение е така.

Въпрос: А може ли човек да притежава някакви качества и възможности, които не са му дадени от Бог, придобити са от някъде другаде, по друг начин и Бог няма отношение към тях, не знае за тях или дори да знае – не може да ги контролира?

Отговор: Това е напълно изключено. Бог е в състояние да контролира всички процеси и явления в живия и неживия свят и в цялата Вселена.

Въпрос: Значи човекът е изцяло творение на Бог, негова рожба, чиито качества и способности за мислене и действие са му дадени от Бог и са в Негово пълно подчинение и власт?

Отговор: Напълно вярно.

Въпрос: Следователно, когато човек извърши някакво добро дело, то всъщност е заслуга на Бог?

Отговор: Точно така. Добрите дела са от Бога, защото Бог е любов.

Въпрос: А когато човек извърши зло, това божие дело ли е?

Отговор: Не, не е.

Въпрос: А защо добрите човешки постъпки са божие дело, а лошите – не са?

Отговор: Защото Бог е дал на хората свободна воля и правото сами да решават и сами да носят отговорност за делата си.

Въпрос: Но тогава излиза, че и добрите дела не са божие дело, щом човекът действа по своя воля, а не по Негова. След като човеку е дадена свобода на волята, значи всички негови деяния, включително и добрите, са негово дело, а не на Бог. От друга страна, ако човек е изцяло творение на Бог и всички негови свойства и атрибути са му дадени от Него, значи човек ще постъпва именно според дадените му от Бога способности, защото реално не притежава други освен предоставените му от Него. Тоест, всички човешки решения и действия зависят напълно от Бог, защото Той е създал човека и Той му е дал всички характеристики, които определят поведението му. Следователно Бог не може да търси вина и отговорност от хората за тяхното поведение, защото Той лично ги е снабдил с всички белези, които ги правят такива, каквито са. Това е все едно да създадеш компютър с определена памет и характеристики, а да очакваш от него да върши работа за такъв с по-мощни данни. В това няма никаква уместност!

Затова няма никаква целесъобразност и логика в твърдението, че Бог е създал хората, но в действителност не носи отговорност за поведението им, защото уж ги бил дарил със свободна воля, като същевременно обаче носи заслугите за добрите им дела, но не и вина за лошите. Или Бог като създател на хората носи отговорност за техните действия, включително и за злото, направено от тях, или след като им е предоставил свобода на волята, няма заслуга за добрите им дела, защото те са тяхно решение. Но щом няма влияние над човешкото поведение, какъв Бог е Той тогава?

Отговор: Неведоми са пътищата божии и не можем да съдим за Неговите планове и логика чрез нашата, земната, човешката логика.

Въпрос: След като никой не знае как разсъждава Бог, защо се твърди тогава, че Божията логика и човешката логика са различни. По същия начин може да се каже, че човекът, като творение, създадено по Божий образ и подобие, има сходно мислене с Бог. Кой може да докаже обратното?

Отговор: Проумяването и обяснението на Бог не е в човешките възможности.

Въпрос: Вероятно е така. Но е учудващо как религиозни служители и обикновени вярващи уверено и категорично ни убеждават, че знаят какво е казал Бог, какво мисли, какво смята за правилно и какво не.                                                                                                            
 Но все пак Бог всезнаещ ли е?

Отговор: В това няма съмнение.

Въпрос: Бог ли е дал на хората свободна воля?

Отговор: Да, хората са получили правото самостоятелно да избират и взимат решения от своя Отец.

Въпрос: Но ако Бог знае всичко, значи Той знае и как ще постъпват хората в която и да е ситуация, защото Той ги е създал точно такива, каквито сам е пожелал. А щом Бог е направил хората по свой модел и поради това знае как мислят и действат, значи за никаква „свободна воля” не можем да говорим. Позоваването на „свободната човешка воля” не е ли всъщност опит да бъде оправдан Бог за ролята Му в злините и нещастията, които спохождат човечеството? Защото ако Бог е създател на всичко в света, значи Той е творец и на Злото, което също е част от този свят. И нима Бог не е велик именно защото е сътворил всичко, включително и явленията, които ние приемаме като Зло от гледна точка на субективното си възприятие? Желанието да бъде оневинен от горещите Му почитатели в действителност не е ли непризнаване на Неговото всемогъщество, отнемане правото Му да бъде творец на абсолютно всичко и ответствен също за напълно всичко, както приляга на Истинския Бог? Защото какъв Бог може да бъде онова същество, което не създало всичко и не може да отговаря за всички процеси и събития, както се твърди за библейския бог, който не бил отговорен за Злото, а само за Доброто? И не е ли това удобно извинение за една доктрина, която се стреми да си припише само активите, но не и пасивите, подобно на комунистическата власт?

КРИТИКАТА СПРЯМО ЕВРЕЙСТВОТО – АНТИСЕМИТИЗЪМ ИЛИ ПРАВО НА МНЕНИЕ

 Непрекъснатото и много често напълно необосновано спекулиране с обвиненията в антисемитизъм несъмнено силно девалвира тяхната стойност, както се случва с всичко, което е в излишък, чието наличие е прекомерно. Има прояви, които, без съмнение, са продиктувани от чиста омраза към евреите, и които спокойно могат да бъдат квалифицирани като див, пещерен антисемитизъм. Тези изблици на най-примитивни и необуздани страсти трябва да бъдат санкционирани с цялата строгост на закона, тъй като е недопустимо да се толерира поведение, провокиращо ненавист и насилие към отделни индивиди или групи от такива на основата на техния етнос, пол, раса, религия или на други признаци.

Но също така е безспорно, че много критики към еврейството, обявени иначе прибързано и по презумпция за антисемитски, всъщност представляват съвсем коректно отбелязване на проблемни пунктове и обстоятелства, каквито съществуват без всякакво изключение във всички човешки колективи. Тъй като евреите, както и всички човешки същества, не са имунизирани срещу грешки, и сред тях все някой понякога бърка или действа злоумишлено, това няма как да не предизвиква ответна реакция сред другите, която се проявява в справедливи или не дотам такива критики. Правилни или не, бележките спрямо евреите или към който и да е друг са право на всеки индивид, от което никой не може да го лиши и в което никой не може да го ограничи. Всъщност, справедливостта на обвиненията се уточнява само в открити обществени дебати или в съдебните институции, но не и чрез запушване устата на критиците с агресивно враждебни обвинения в „антисемитизъм”, с помощта на което оръжие се тушират всички дебати около поведението на Израел или на евреите в другите държави. А възпрепятстването на критиките с цел потискане на истината е обезпокоително и ненормално явление, на което трябва да се противодейства енергично и решително.

Няма човек или група от хора, които да не грешат, и евреите не са изключение от това правило. Следователно те подлежат на критики, както и всеки от нас, и това трябва да се смята за съвсем естествено. И обратното – неестествено е да се парализират и осуетяват всички критики по отношение на тях, като се обявяват неизменно за „антисемитизъм” или „ксенофобия”, а авторите им да бъдат преследвани и анатемосвани по средновековен маниер.

Присъщо е на хората, а значи и на евреите, да се стремят да избягват упреците, разобличаващите факти и критичните коментари, създаващи им дискомфорт. Но по-важна от душевното спокойствие на когото и да било е истината. Затова дълг на обществото е да следи тя, истината, да не става жертва на нечии интереси, които налагат прикриването ѝ чрез преднамерено дискредитиране с неоснователни нападки достойнството и авторитета на разкриващите я пред обществеността личности. Всеки индивид и всяка общност имат нужда от коректив, какъвто по същество представляват техните критици и опоненти. Липсата на критики, липсата на външен поглед и преценка създават грешна представа за собствените възможности и измамно усещане за безгрешност. С други думи, отсъствието на критично отношение развращава съзнанието и изкривява самооценката в неправилна посока. 

                                                               

Съвсем разбираемо е евреите, както и всички останали, да се опитват да отбягват или дори напълно да заглушават критиките към себе си. Това е естествено за човешката природа и би го правил всеки, стига да има такава възможност. Но това не означава, че трябва да се толерира и поощрява такова поведение. Защото никой не бива да бъде щаден заради криворазбрани симпатии и сантименти от критики, коментари, забележки и дори обвинения, когато това се налага. Всеки греши и следователно всеки подлежи на критицизъм и никой не бива да бъде привилегирован в това отношение, тъй като това изкривява обективната представа за него, създавайки предпоставки за идеализация и въздигане в култ. Църквата и тоталитарните комунистически управления са отличен пример за упадъка и извращенията, до които води липсата на критични мнения и оценки в тяхната сфера на влияние, смазани своевременно от грубата или по-рафинирана цензура.

Ето защо, тези, които, уж с добри намерения, лишават еврейството от укори и изобличения, които го охраняват на всяка цена и с всички средства от острото перо на опозицията, от справедливи критики и анализи, които възпират неудобните въпроси и дискусии около него, в действителност не са негови доброжелатели, а му нанасят сериозна вреда, макар и неосъзнато. Защото градивната критика има отрезвяващ, конструктивен и съзидателен ефект както за самия обект, към който е насочена, така и за обществото като цяло.